Плевнелиев: Великобритания върви към изолация, историята ще съди Камерън

Президентът Росен Плевнелиев Снимка: БГНЕСПрезидентът Росен Плевнелиев Снимка: БГНЕС

Президентът Росен Плевнелиев се включи в дебата за опасенията от имигрантска вълна, който е сред основните теми на Острова. В интервю за Observer Плевнелиев директно атакува решенията и изказванията на британския премиер Дейвид Камерън.

Президентът призова Великобритания да уважава историята си на велика световна сила, която винаги е съумявала да интегрира чужденците.

„Да изолираш Великобритания и да разрушиш репутацията й – това не е правилният начин да се пише история“, казва в директно обвинение към Камерън Росен Плевнелиев.

Според държавния глава премиерът Дейвид Камерън насърчава националистическите партии в страната, които умишлено си играят със страховете на хората. Президентът е категоричен, че прогнозите в общественото пространство на Острова, които предвиждат масова бежанска вълна, не са истина.

Британското издание припомн, че през последните седмици британското правителство предприе редица промени в социалната си система, за да „даде отпор“ на очаквания миграционен натиск. Управляващите дори замразиха отпускането на студентски заеми за българи и румънци. В петък премиерът Камерън заплаши да наложи вето върху преговорите с новите страни-членки, ако Великобритания не получи правото да се разпорежда автономно с границите си.

В интервютo пред Observer Росен Плевнелиев коментира, че мерките, които са предприели управляващите на Острова, не са адекватни в дългосрочен план.

„Разбира се, Великобритания ще планира и вземе решенията си. Някои от тях може да са правилни, а други – грешни. Някои от тях са смели, а някои от тях са, бих казал, не са ориентирани към бъдещето“, посочва Плевнелиев.

Държавният глава изразява опасения, че Дейвид Камерън се ръководи от последните социологически проучвания, които показват скок в рейтинга на националиста Найджъл Фарадж. Плевнелиев намеква, че британският премиер насърчава Фарадж, защото мисли за интересите на Консервативната партия, но не и на цяла Великобритания.

Плевнелиев дори изразява опасение за съдбата на българите, които вече са на Острова.

„Можем да бъдем сигурни, че това, което беше направено през 20-и век – тези старомодни политики на изграждане на стени и железни завеси, ще останат в 20 век. А ние трябва да се учим от грешките на този век и да разберем, че всяка една страна, без значение дали България или Великобритания, е слаба, когато е в изолация. 21-и век не е време за изграждане на стени не, а напротив – за разрушаването им и свързването на хора, култури, икономики и индустрии“, посочва Плевнелиев и допълва: „Разбира се, г-н Камерън трябва да отговаря за дневния ред на британската политика. Но той никога не трябва да забравя, че един политик е влиза в историята не чрез ежедневните си работи. Политикът остава в историята с едно, максимум две изречения. Преценката за тях идва след години, вероятно от следващите поколения. Премиерите и президентите трябва да взимат ежедневни решения, но никога да не забравят дългосрочните приоритети и ценности.

12 Responses на “Плевнелиев: Великобритания върви към изолация, историята ще съди Камерън”
  1. Вес says:

    Да де, ама и в България всички скачат на нож, като стане дума чужденци да купуват земя.
    А кореняците софиянци обвиняват хората от провинцията, дошли да си търсят работа в столицата. И гледат на тях като на втора ръка хора. И това сега, в момента, в 21 в.
    Между другото, измежду българите в чужбина, по личните ми наблюдения, нямам статистически данни, но ми се струва, че преобладават именно хората от провинцията. Може би са си дали сметка, че по-добре да гледат на тях като на втора ръка хора в някой по-европейски град и по-добра държава.
    Иначе съм съгласна с президента. Но разбирам британците. За тях цяла България е Долно нанагорнище на Европа – тъй както за софиянци е практически всеки град от „провинцията“ (освен може би Пловдив и Варна/Бургас).

  2. Me says:

    Прези, ти си нашия човек! Тъй като си нямаме министър председател и външен министър, които биха защитавали правата на българите в чужбина, надеждата ни остава в теб.То си е ясно,че онези калмуци са от правителство-втора ръка.
    Оставка,избори,лустрация на ДС!!!

    • ПОПОТНИК says:

      Надявам се това Прези да е съкращение от презИрватив и то използван.

      • Me says:

        Да ве, разбира се. Като се има предвид, че никой от развитите страни, не желае да си цапа имиджа, канейки ореха и вагини.Така да се каже, “Най-доброто правителство”, което България е имала, въпреки ,че силната им “подкрепа” е само 20% !Вчера, онова хюмне станишев сам си го призна. Ама видиш ли,че им трябва малко време, за да въстановят България назначавайки ДС- мафията на подходящите им места в институциите.

        Оставка,избори,лустрация на ДС!

        • bo says:

          Само за протокола – май подкрепата на това престъпно управление е далеч под 20% :-)

          • Майстор Балкански says:

            Еми чудно как дребнобританците търпят секва измет от Азия, Африка и Близкия Изток, обаче не искали български и румънски роми. Щело да им дойде в повече. Да ги *** в **** дегенератите…

      • dimarko says:

        Коментарът е изтрит заради нецензурно съдържание и латиница.

  3. краси says:

    Четох, четох и без малко да припадна …..от смях !!! По- горе Вес казва точно -” За Великобритания сме като Долно Нанагорнище !” – точно !!!!Вместо да СЪВЕТВА Камерън, г-н Президентът да е направил така, че в Англия да ходим само на екскурзия !!! ” Политикът остава в историята с едно, максимум две изречения”- казва Р.Плевнелиев. Пълна смешка !!!! Аз пък ще го запомня с “….Чехословакия…., извинете ….” и с неистовия му стремеж да изглежда политик !!!

  4. spirit says:

    Казвам се Стивън и съм от Уулвърхямптън – града и отбора. Сега ще ви разкажа за двамата си квартиранти от България. Студент съм в Бирмингам – уча корпоративно право. Работя като стажант в престижна фирма, но с майка решихме да си помагаме, като вземем наематели вкъщи. Искахме да са бели, за да не трябва да се съобразяваме с културните различия. Имаше кандидати, но се спрях на двама българи. Изглеждаха надеждни. Платиха два наема(800 паунда) с всевъзможни банкноти, монети и 17 долара по курса. Бяха облечени с маркови спортни дрехи(единия даже имаше кожено яке връз анцуга), но явно я бяха окъсали здраво. Вечерта ги поканихме да хапнат с нас.

    Майка беше направила любимото ми говеждо. Българите донесоха шише с бледо жълтеникава течност. Викаха му ракия, а аз отрова. Пиха и се натъпкаха здраво, искаха допълнително без срам. Майка беше много доволна, колко много са харесали гозбата и. Изпиха и всичката бира, а аз се бях запасил за седмица. С учудващо добрия си английски благодариха за вечерята, помогнаха за дигането на масата и слязоха в стаята си на долния етаж – утре били на на работа в консервната фабрика. Забравих да ви кажа имената им – Александър и Георги. После разбрах, че българите имали по две първи имена – по паспорт и такова за пред хората. Така, че моите хора всъщност се казваха Сашо и Жоро. Егати странното. Но имаха и прякори – Сашо Багажника и Жоро Бухала. Всъщност не използваха и третото си първо име, а се обръщаха един към друг с названия като: хуйо, педер, лайньо, братле, льохман… и мн. други. Първоначално българите бяха много тихи и някак угрижени. Виждах ги, да купуват само хляб и бульончета.

    Но когато взеха първата си заплата – шок, пълна промяна и го разбра целия квартал. Напиха се брутално на шантавата си музика. В неделя ни поканиха с майка на български обяд. Бяха ни предупредили да не закусваме. В 12:00 почуках на вратата им. Отвори Багажника, беше неприятно изненадан, че сме дошли навреме. Каза да си събуем обувките. Да ми нареждат да се събуя в собствения си дом, тоя е мръднал, в България по какво ходят ?! Как да е, събухме се. Тръгнахме да седнем, но се оказа, че имало задачи и за нас – ти измий онова, ти донеси това. Единия правеше салата по най-безумния начин – реже марулята на ситно и после я хвърля в купата с все изтеклата от нея вода !? Сложи вътре ряпа и краставици – лудост. После изля вътре стабилно количество олио и оцет, сложи шепа сол и разбърка. Другия беше изнесъл скара на прозореца и печеше огромни топки кайма пълна с хляб, лук и магданоз – поредното безумие. Към един часа седнахме, наляха от отвратителната си спиртна отвара.

    На майка много и харесваше ракия със салата. На мен не. Егати изродите, бяха толкова весели и изобщо не им пукаше от сдържаното ми поведение. Надуваха музиката, припяваха, говореха на висок глас, разсмиваха майка с просташките си истории – забавляваха се. Онова с каймата беше фантастично(забравих му името), но изядох само едно от яд. Мразех ги, някакви бедняци дошли да блъскат от другия край на света, че и ще са щастливи. Аз представителят на Британската Империя не съм щастлив, та тия източноевропейски отрепки ли ?! Денят на българите минаваше така: сутрин са нервни и се карат(може и да се сбият), подреждат и чистят стаята, после отиват на работа в последния момент.

    Връщат се вечер с огромно настроение и няколко торби ядене и както му казват „резервно пиене” – имат страх пиячката им да не свърши. Къпят се набързо, а после готвят. Всичко е организирано до секундата – по закон трябва да са седнали в девет. Веселбата почва с метъл и завършва с тяхната телевизия Планета. Филми не гледат, на игри не играят, само си говорят и се смеят на простотиите си. Идиоти, ненавиждах ги. В почивния си ден обикаляха околността с новозакупената си хладилна чанта. Прибираха се изморени, но весело пияни. Само в неделя вечер не се наливаха, а гледаха телевизия. Винаги пресичат дворната алея на диагонал – направиха пътека. Баси, за няколко метра по-малко – малоумници. От къде се бяха запознали с момичета не знам, но редовно водеха дами у нас. Я пакистанка, я украинка или полякиня. Чу*аха даже и местни.

    Англичанки представяте ли си. Аз чу*ам 2-3 пъти годишно, а тия лузъри всяка седмица, че понякога и повече. И то да беше секс или любов, а то живо е*ане(както те му викат) – девойката все едно я колят – викове, стенания, падат предмети – добре, че майка е леко глуха. После съм виждал момичето как излиза – все едно е преживяла вселенски катарзис. Оплита си краката по ши*аната им пътека, а българинът доволно си чеше корема след нея. Сядат на пейката пред нас, а от там тръгва другия с поредната си избраница. Писна ми от тия смотаняци. Те знаят ли, че англичаните сме покорили тая планета, че цял свят говори езика ни. А те нещастниците идват да ни слугуват от 60 годишната си държавица. Реших да проуча в Гугъла пропадналата им кратка история.

    Пак проблем – тия имали държава преди нашатаа. Пребивали авари, хазари и византийци, като на последните режели главите за чаши, поради непригодността на стъклените сервизи за транспортиране от коне. И така през вековете българите се занимавали основно с кланета, онождане и дестилация високо алкохолни продукти.

    ***

    Да си футболен фен е страхотно. Вълнението и огънят преди мач са несравними. Всякакви хора сме обединени от религията – нашия отбор. Всички сме равни пред него. Обичаш куба си до гроб – там няма развод, смърт или колебания в степените на любовта – обичаш и толкоз. Понякога ти се хлъзга мисълта: ако бях от Ман. Юнайтед(примерно), колко повече победи и успехи щях да съм преживял, вместо с Уулвс дето обикаляме дивизиите.

    Но това преминава светкавично, както е и дошло. Не ми пука за шибаните успехи на другите отбори, интересува ме само моя си. И така една слънчева събота паднахме като домакини от най-омразния ни враг Уест Бромич. Болката е ясно различима, от другите видове духовно страдание – просто ти е мнооого тъпо. Крив си като дрисня(чудесна българска дума). Прибрах се, а вкъщи беше странно тихо за уикенда. При българите светеше, но нямаше следа от обичайният им съботен порой. Почуках на вратата и несъзнателно си свалих маратонките. Отвори ми Георги-Жоро-Бухала-Петров-Кожухаров. Вика: „хазяин(имена не съществуват за тях), горе главата, другия път ще биете”. Седнах на дивана и се огледах – стаята беше изчистена до болница, пердетата изпрани, фугите в бокса лъснати със скъп препарат, всичко беше подредено повече от обичайното.

    Лигавеха се с някакво намалено вино и правеха хранителни заготовки. Утре бил мачът с големия им враг – подготвяха се. Полюбопитствах, как се казва този български отбор. Егати, носеше името на човек ?! Бързо се качих в стаята си, видях в нета кога е двубоя – щях да стискам палци за съперника им, демек(яка българска дума) да злорадствам. В неделя ме извикаха спешно на работа, но следях на живо срещата в един сайт. Отборът с име на човек загуби – просто летях, щях да размажа веселите българчета. Директно си извиках такси, нямах сили от вълнение, да чакам автобуса. 120 паунда – ебал съм ги, както казват балканците. Пристигнах, платих, слязох… чугунен студ вкамени тялото ми – българите пееха. Нямах нерви. Нахлух в стаята им, а те ликуваха.

    Крещях несвързано- защо мамка му се радвате дебили долни… единия спря музиката и рече: „хуй сплескан, за нас победите и тъпите футболисти нямат значение, единственото което си струва е славата, донесена от нас феновете, ние сме клуба” !! Вече нямах сили – исках да умра от срам, исках да съм силен и различен… исках да съм българин. Тия двамата си купиха Ауди А6 99-та производство. Задължително взели бензинова, че да и сложат газ(как тъй газ не разбрах). Беше пълен трошляк(български израз) – изпод нея течаха разнообразни течности, нямаше огледала, чистачки, ляв фар и задна броня. Колата беше преживяла и удар отпред. На българите им беше все тая – гледаха я с впечатляваща гордост. Първо я измиха – водата се смеси с автомобилните флуиди и моравата ни внезапно умря. Поканиха ме да участвам в ремонта.

    Умирах от кеф – бяхме нужни един на друг. Което не можахме да намерим втора употреба, залепихме или „фанахме” с тел. Никой от нас не беше квалифициран, но това за моите хора не беше проблем, а вече и за мен. Слагахме ракията на тавана и задружно се борехме с механичните предизвикателства. Когато чукът срещнеше пръста ми казвах „фак”… ако това се случеше с някой от българите, той ревеше: „майка ти тъпа да еба, да еба” и добавяше: „в гъзъ да еба” – балканците не допускаха, че може да са виновни за несполучливото си действие – чукът беше за ебане. Но тая псувня как облекчаваше само, как се свързваше с междузвездното лъчение, облекчавайки алгоритъма на човешкия дух.

    Лятото ме поканиха на гости в България. Щяхме да пътуваме с колата, която незнайно от къде вече беше оборудвана с чистачки, огледала(в различен цвят) и всичко останало. Дни наред правих планове, откъде да минем, за да разгледаме най-много забележителности. Българите обаче казаха, че нямало нищо интересно в просташки поселища, като Париж, Виена и т.н… В родината им имало къде по-знаменити места. Пътувахме общо 30 часа до селото им в България, спирахме само да отидем до тоалетна, гориво бяхме заредили в туби от някакъв албанец в Лондон. Посрещнаха ни като крале – прегръдки, целувки, сълзи в очите. Баси топлите хора – за сефте ме виждаха, а ми се радваха, все едно им бях дете. Леко ръмеше, но не успяхме да се изкъпем, защото когато в България валяло спирала водата, а когато времето било най-хубаво, спирал токът – интересно. Аномалии като тези, ми обясниха домакините, били характерни само за тази страна, единствено в Слънчевата или коя да е друга система.

    Примерно не желаеш да ползваш парно и си махаш радиаторите. ТЕЦ-ът обаче продължава да ти начислява всевъзможни „потребителски”(?!) такси и няма вселенска сила или Бог, който да го спре. Седнахме на дългата отрупана софра. Пуснаха музика и веселбата започна. Бях понаучил български и ми беше супер интересно да общувам с тези хора. Оказа се, че моите квартиранти имали приятелки у дома, но съществувала местна поговорка, че на пияно не се брои – няма проблем, че са чу*али в Англия. Същата вечер продадоха Аудито с 4 хиляди техни пари печалба. Дадоха ми хиляда, за дето съм бачкал с тях – бях толкова горд. Кръстили котарак на мое име – Стефан. Естествено не се обръщаха към него с рожденото му име, а му викаха Чефо. Това бяха най-хубавите две седмици в живота ми. Обиколихме всички роднини на моите, запознах се с приятелите им – навсякъде ме гледаха като принц. Срещнах и много български момичета – не са като нашите с кръгли глави и тела. Българките са слаби, с издължени лица и големи очи на сърни – няма такава красота. Осъзнах, че българин няма да стана, но исках поне да си намеря съпруга от тяхната кръв.

    С годините това се оказа доста трудно, но след като почти се бях преселил в България, успях. Тя се казва Вяра – типична българка – красива, остроумна и леко крива. Сега живеем в Лондон и имаме двама сина – Калоян и Симеон. Българските ми приятели още живеят при майка, но без наем. Издигнаха се в консервния бизнес и също имат деца. Щастлив съм, че ги срещнах. Когато вкъщи пускам чешмата, несъзнателно поглеждам дали навън вали…”

  5. анонимус says:

    Тоя, нашия както се е надъхал ще отскочи до Албиона да му резне два шамара на Дейвид/Давид

Leave A Comment "Плевнелиев: Великобритания върви към изолация, историята ще съди Камерън"