70 години от подвига на капитан Димитър Списаревски

Капитан Димитър СписаревскиКапитан Димитър Списаревски

Димитър Списаревски. Познато ли ви е това име? Списаревски бил един съвсем обикновен летец, който, както мнозина други милиони смели мъже, е участвал във Втората световна война. Един съвсем обикновен войник. Поне до 20 декември 1943г., когато името му се превръща в сакрален символ на българската храброст. Съвсем млад, само на 27 години, на Списаревски му се наложило да се сблъска с ужаса на войната и да се изправи срещу врага.По време на военното си обучение младият летец бил характеризиран от съратниците си като дързък и буен. В школата във Вернойхен набил един немски летец-капитан, който обидил България и нейните летци, наричайки ги ‘балкански туземци’. В Бургас напердашил окръжния началник на полицията и неговите приятели, защото си позволили да накърнят честта на колега летец.  Той заявява на другарите си: “..ако някога ми падне насреща противников самолет, ще го изям, па ако ще и с машината да се блъсна в него’.. А друг път:“Абе ще се блъснеш и ще свалиш поне един бомбардировач, но няма да му дадеш да мине над тая свещена земя и да я поръси с бомби!”Такова е било мисленето на поручик Димитър Списаревски.

И както се оказало той не говорил празни приказки. На 20 декември 1943 г. армада американски бомбардировачи ‘летящи крепости’ Б-24 Либърейтър /”Освободител”/, охранявани от 50 изтребители се насочила да бомбардира за пореден път София. Димитър Списаревски бил един от изтребителите на бойно дежурство. Това бил първият му боен полет, за когото той се готвил отдавна. В разгара на въздушната битка, Списаревски успял да свали вражеския самолет с изключително смел маньовър, но уви съвсем скоро патроните на бордовата му картечница свършили. И точно тогава, в онзи кратък, може би няколко секунден момент, Списаревски взел решение, което коствало живота му, но и го превърнало във вечен символ на храбростта. Без колебание, той се врязал във водаческата машина. Бомбардировачът бил разцепен във въздуха, спасил се само опашният стрелец, който бил изхвърлен заедно с картечниците от ударната вълна. Самолетът на Списаревски паднал на височините над село Пасарел, Софийско. Тялото му било открито сред отломките. Врагът бил принуден да се оттегли и да хвърли бомбите си в полето.

За Спаича приятелят му полковник-летец Стоян Стоянов казва следното:

За Димитър въздушният бой беше ситуация, която го наелектризираше по особен начин, правеше го още по-силен, неустрашим и самоуверен. Да победи във въздуха за него бе нещо, което се разбира от само себе си. Би разкъсал и със зъби противника, но никога не би го оставил да се измъкне невредим. Отстъплението в боя при каквито и да е обстоятелства му беше чуждо, противно, невъзможно за неговата натура. Той влизаше в бой така, както някога в древността суровият воин на Спарта е изпълнявал повелята на своята майка, която като му връчвала щита, е казвала: „С него или на него!”

Димитър Списаревски е смятан за национален герой. Той не е възрожденец, отдал живота си на каузата. Не е живял в толкова тежки времена, както националните ни герои. Неговото величие си проличало единствено в онзи миг. Имал е избор – можел е да не вземе участие в тази тежка и ненужна никому война. Можел е в онзи студен зимен ден 20 декември да не жертва живота си, но не го е направил. Защото поручик Списаревски е смятал, че животът му би бил безсмислен, ако не бъде посветен на обичната му родина. Безпримерният героизъм, проявен от него не може да бъде описан. Поручик Димитър Списаревски е награден посмъртно с „Кръст за храброст” и е произведен в чин капитан. Погребан е с военни почести в Централните софийски гробища, Алеята на летците.

Повече информация за българската история научете на сайта www.bulgarian-history.org

18 Responses на “70 години от подвига на капитан Димитър Списаревски”
  1. Професор Балкански says:

    Вечна слава!

  2. Niki says:

    ” Да победи във въздуха за него бе нещо, което се разбира от само себе си. Би разкъсал и със зъби противника, но никога не би го оставил да се измъкне невредим. Отстъплението в боя при каквито и да е обстоятелства му беше чуждо, противно, невъзможно за неговата натура. Той влизаше в бой така, както някога в древността суровият воин на Спарта е изпълнявал повелята на своята майка, която като му връчвала щита, е казвала: „С него или на него!”

    “Това бил първият му боен полет, за когото той се готвил отдавна. ”

    Исках да науча повече за този герой, но нещо не стана много ясно….

    • Vesteslva says:

      “Има различни свидетелства за подвига на Списаревски, но единствен близък очевидец е лейтенант Джон Маклендън – американски пилот. Той дава може би най-точното описание и оценка на извършения от капитан Списаревски военен подвиг. Спасилият се в боя на 20 декември 1943 г. американски лейтенант споделя: „Шест минути преди да бъда свален, станах свидетел на нещо нечувано и страшно… летящият като вихър български изтребител се отдалечи от поразената вече и падаща към замята наша «летяща крепост» и хвърляйки се с цяла мощност към друга, се стовари върху нея, отсече опашката й и „крепостта” се разруши като голям дъб, ударен от мълния… Наистина страшна смърт дори и за най-смелия пилот!“. Лейт. Едуард Тинкър, пилот и участник във въздушния бой на 20 декември 1943 г., казва: „Българските летци се бият с ожесточение, като че ли защитават най-скъпата светиня на света. За мен те изчерпват понятието ненадмината ярост в авиацията”, подофицер Робърт Хенри Ренър – въздушен стрелец, единственият по чудо оцелял от екипажа на протаранения бомбардировач, след тарана на българина, ужасен, казва: „Настана истински ад. Ударът на вашите летци беше изключително лют.“ Той по-късно моли да се види с майката на Списаревски, за да й предаде своите лични медали и ордени в знак на дълбоко уважение пред подвига и родолюбието на нейния син.”

      • Людмила says:

        Това е цялата статия, напълно изчерпателна, в тези редове. Другото – за допълнителни детайли.
        Благодаря!

  3. Мойсей says:

    ,,Българио, за тебе те умряха,

    една бе ти достойна зарад тях,

    и те за теб достойни, майко, бяха

    И твойто име само кат мълвяха,

    умираха без страх..,,

  4. Донечки says:

    Поклон !!!

  5. Димитров says:

    И нека знаят всички , че след девети септември 1944 комунистите са репресирали родителите му ,защото той бил царски офицер .Затова няма негов паметник .Но пък на съветската армия дал Господ.

  6. д-р Хамър says:

    Поклон пред всички достойни и самоотвержени Българи през всичките тези векове!

    И позор и яка дряновица за предателите и преди и сега.
    Само така ще си върнем доверието и самоуважението.

    Правиалата и законите трябва да се спазват. МОРАЛЪТ – НАД ВСИЧКО!

  7. az says:

    Поклон!

  8. ВАЛ says:

    След 9-ти септември 1944, отказват пенсия на майка му, защото синът и бил царски офицер!!!
    Безродна сган, която управлява и днес!

  9. уточнение says:

    В Добрич (родния град на Списаревски) има паметна плоча на улицата, кръстена на негово име.

  10. Toni Fotev says:

    Живял съм в кооперацията на кап. Списаревски в София.

    Това ме прави горд и щастлив!

  11. 5kof says:

    На всички загинали хамерикански “освпбодители” издигнаха паметник в двора на посолството им. Кога ще открият паметника на Д. Списаревски във Вашингтон?

    • Tony says:

      Като ти пречи паметника на американските летци попитай комунистите защо кръстиха гара ТОМПСЪН нали и той е бил от англо хамериканската сган.Прочие същия е имал и радиостанция и е възможно да е предавал на хамериканците данни за бомбардиране в София. И накрая я ми кажи а трябва ли да има паметник на загиналите от бомбардировките на Варна от руския черноморски флот.Ако бомбите над София са варварски какви са били руските над Варна.Ако България е обявила война на САЩ очаква се че ще има действия от американска страна. Но я ми кажи защо след като между България и СССР е имало официални дипломатически отношения в същото това време болшевиките ни изпращат терористи с подводници парашутисти и какво ли не още.

  12. Niki says:

    “Той сега е разсилен и мете с лявата ръка канцеларията… и тоя лев в Стара планина, и тоя герой на Гредетин, малодушно трепери сега пред гласа на грубия писар…
    Една дълга агония!…
    Бедни, бедни Македонски! Защо не умря при Гредетин?… ”

    Бедни,бедни Списаревски ! Добре, че умря в небето на София ! Иначе щеше да станеш като Македонски !

  13. ВАЛ says:

    Бедни,бедни Списаревски ! Добре, че умря в небето на София ! Иначе щеше да станеш като Македонски !

    Щеше да стане и “враг на народа”.

  14. Mиткo says:

    Какво стана бе, нали българският суперпатриот Волен щеше да прави “таран” на ДПС като Списаревски?! А се е отдал на сервизни ласки по тузарските хотели и бардаци! Другото суперпатриот – ДС-анаЛизаторо “Ванчо” каракачанката – се оправдал, че не може да направи таран щото седалките на бойните самолети били направени много тесни и не можел да жлезе дори в кабината: https://fbcdn-sphotos-a-a.akamaihd.net/hphotos-ak-ash2/295314_597481860264107_639513654_n.jpg

Leave A Comment "70 години от подвига на капитан Димитър Списаревски"