Захари Карабашлиев: Искам читателят да се приближи не до мен, а до себе си

Захари КарабашлиевЗахари Карабашлиев

Силвия Атанасова

За пет дни НДК се превърна в главното място за срещи между четящите хора. Един от най-интересните събеседници по време на литературните дискусии на “Панаира на книгата”  бе Захари Карабашлиев, който представи новия си сборник с разкази „Симетрия”.  Захари бе развълнуван от срещата и всеки негов жест издаваше пълна готовност за диалог с читателите. Ето какво сподели той в интервю за OFFNews:

По време на срещата с читателите казахте, че това, което има значение, са страниците. Това, което има значение, са думите. Още ли се учите да овладявате прецизната реч и доколко в ежедневието си се опитвате да сте  точен в речта си, за да ви разбере събеседникът?

Писаното слово и устната реч са всъщност два различни езика. С устната реч общувам в ежедневието си, опитвайки да съм разбираем за отсрещния, да го приближа до мен. А в писането си желая да постигна друго -  да помогна на четящия да се приближи не до мен, а до себе си.

В какви състояние обичате да пишете? На хартия ли предпочитате да пишете или на компютър

Преди всичко – аз пиша, не защото “обичам” да пиша, а защото в дадени моменти не мога да не пиша. Най-вече, в  търсене на този мир със Вселената, за който споменавате. За хартията и компютъра… Имам чувството, че писането на ръка или с клавиатура са два различни акта – с  молива и листа сякаш ползвам една по-ранна версия за себе си, докосвам се до мъките на прописването, до а, б, в-то, от прохождането ми в писането, докато тракайки по клавиатурата съм по-прагматичен, дисциплиниран, и т.н… Обичам да пиша на ръка, а да редактирам на компютър.

 Смятате ли, че една книга достига до само определен тип хора? Вие сте казвали, че се стремите да се докоснете до всекиго, който ви чете. Но ако се стремите да угодите на всеки, то какво удовлетворение Ви носи самият процес на създаване?

Това, че се стремя да докосна нещо у някого, не значи, че ще тръгна да мисля как да угодя на всеки. Напротив. Мисля, че ако пишеш за един единствен читател, ти имаш шансове да достигнеш стотици хиляди. А ако опитваш да угодиш на милиони, твърде вероятно е да родиш “шедьовър”, който няма да четат и роднините ти.

Казвате, че авторът трябва да бъде първият излъган наивник. Съгласна съм, че за да стане нещо съчинено достоверно, то авторът трябва да си повярва. Лесно ли се самоубеждавате

Самоубеждавам се много трудно, което ме прави не толкова продуктивен, колкото бих могъл да бъда. Но, когато вярвам – вярвам. А ако авторът не вярва в света, който създава, как да очаква читателите да го правят?

Върнахте се в България. А протестирахте ли вече?

По времето на по-големите протести бях вън от България. Чудя се дали докато бях на хиляди километри от България, сам пред лаптопа си, не бях по-близо до протестите, отколкото сега, когато се поразходих с други хора пред сградата на Парламента.

Кой фактор в родината ни ви кара да се чувствате повече емигрант?

Не съм се чувствал емигрант никъде по света, освен на едно място, през 90-те, наречено България. Бих искал никога никой да не се чувства така и за това ще протестирам винаги и по всякакъв начин.

Протестите ще спасят ли света ? Какво е общото, което ги обединява в глобален аспект

Спецификата на нашите протести е в дебелата червена нишка, свързваща дълбоката криза на моралните ценности в глобален мащаб със свинщините на местния шуро-баджо-тоталитаризъм.

Един от любимите ми Ваши цитати е свързан с черешата и нейната кражба. Кога за последно се пресегнахте към такова дърво ?

 Миналото лято.

Пътувате ли често на стоп? Къде бихте желали да осъществите такова пътуване?

За съжаление – не. А като студент – всяка седмица. Имаше нещо силно привлекателно в това да потърсиш компанията на случайни непознати, да споделиш пътя, да влезеш не просто в чужда кола, а и в чужда история. Пътуването на стоп в Америка е на практика невъзможно. А и стопаджията-психар е вече филмов архетип.

 Търсите ли вдъхновението, или то само ви намира?

 Търсим се, намираме се, губим се, играем.

 Зает ли сте с някакъв проект ?

 Да.

 Сънувате ли в черно-бяло? Или може би в 18% сиво?

 Сънувам в непознати цветове. 

Не обичате да четете на глас. Това ме учуди, защото когато четяхте откъса със скалите, всичко звучеше сякаш Вие сте там и всичко се случва в момента. Доколко съпреживявате написаното от Вас ?

Трудно ми е да чета нещата си – прекалено самокритичен съм, за да съм увлекателен. Все намирам какво да не харесам от написаното, искам да редактирам, докато чета, дори понякога го правя в движение. Имам чувството,че всички мои неща са недовършени. Първата ми класна учителка казваше и на най-големите отличници – “може и още, може още по-добре”.

Коя фраза от книга ви влияе положително и успокояващо?

И в добро, и в зло време, аз мога да се обърна към книгата на Еклесиаст в Стария Завет на Библията: “Па се обърнах и видях под слънцето, че не на пъргави се дава сполучлив бяг, нито на храбри – победа, нито на мъдри – хляб, нито на разумни – богатство, нито на изкусни – благосклонност, но времето и случаят помагат на всички тях. Защото човек си не знае времето.”

Какво бихте посъветвали пишещите хора ?

 Да четат неистово.

Захари Карабашлиев е български писател и драматург. Неговият дебютен  роман “18% сиво” е класиран сред стоте най-любими книги на българите в кампанията “Голямото четене”. През 2008 г. печели “Цветето на Хеликон” за най-продаван роман, както и наградата на Фондация ВИК за роман на годината.  Втората книга на автора представлява сборник с разкази “Кратка история на самолета”“ , която печели наградата на “Хеликон”’ за 2009 г. Пиесите му “Аутопсия” (2004), “Неделя вечер” (2006) и “Откат” (2008) са публикувани и отличавани на български и международни конкурси. Последната книга на Захари Карабашлиев – сборникът “Симетрия” – прецизна колекция от 13 истории, бе представена на Софийския литературен фестивал.

One Response на “Захари Карабашлиев: Искам читателят да се приближи не до мен, а до себе си”
  1. spirit says:

    Тъкмо си помислих,че Оффа ще ни информира за едно кулурно събитие ей така безкористно,а то какво излезе пак протести в главата на редактора.Ей тези пусти пари
    и за култура не може да се пише без материален интерес.

Leave A Comment "Захари Карабашлиев: Искам читателят да се приближи не до мен, а до себе си"