Може ли да е държава нещо, което не се управлява?

Николай СлатинскиНиколай Слатински

Николай Слатински

Каквото и да се напише за крайно неефективното и скъсало с действителността управление в България, ще се възприеме в контекста на протестите.

И не, че нещата не са свързани; не, че нормалният човек не трябва да изпитва потрес от неадекватността, която се излъчва от кабината на българския властови двуплощник. Достатъчно е да се спомене за абсурдната, просто потрисаща и втрисаща нелепост, граничеща с наглост, за еднолевното намаляване на партийните субсидии!

Но нещата според мен са много по-дълбоки, за да се разглеждат само в конкретния протестен контекст.

Ние сме свидетели и съучастници, пасивни наблюдатели и активни жертви на едно изпадане на нашето управление в изолираност от пряко засягащите ни процеси (глобални – т.е. в света; континентални – т.е. в Европа; регионални – т.е. на Балканите и Черноморието; национални – т.е. в България).

В България властта се държи с ходове и решения, които са управленски само защото са дело на управлението и целят да удължат месеците му на управление. Но иначе властта е убийствено неадекватна, скъсала с реалността, живееща си в свой паралелен свят на нищо-не-случване и нищо-не правене.

Никоя държава не може да удържи дълго с поредни мандати на демонстративен отказ от ефективно управление, на дистанциране от актуалните рискове и предизвикателства, на плацикане в посредствеността, безхаберността и мисълта за личните банкови сметки на властдържащите.

Никоя система, камо ли държавата, камо ли социумът, камо ли обществото, та дори и народът – не може да се подрежда, нормализира, развива без стратегическо управление, да не говорим – без управление изобщо. Ей така – от мандат до мандат, на принципа – след като другите изкараха мандата без да управляват, а само като използват властта и я употребяват и злоупотребяват с нея, защо да не можем и ние!

Мандат живот храни! – сиимвол веруюто на политиците от няколко мандата вече (едни от тях систематично и в разни коалиции през мандат се връщат на власт, за да възродят архаичното говорене и просоциалистическите и антидемократичните илюзии, да успокоят електората си, че можем пак да бъдем не-свободни, но сигурни, без да му кажат честно и откровено, че така можем да бъдем само все така не-свободни, но още повече не-сигурни).

Ако се чудим защо България е неизменно последна в Европейския съюз и въобще в нормална Европа;

Ако се чудим защо България е единствената държава в Европа, в която хората се спасяват с бягство от нея и обръщайки се с гняв назад с думите „Няма да им живея в скапаната държава!”;

Ако се чудим, защо ставаме все по-малко толерантни, търпими, човечни и сърдечни;

Ако се чудим защо у нас набира стремителен ход спиралата: Живеем все по-зле, защото ставаме все по-зли и ставаме все по-зли, защото живеем все по-зле;

Ако се чудим защо сме в челото на всички негативни, отрицателни и отвратителни класации (по бедност, по смъртност, по боледуване, по отчаяние) …

То е защото се държим като държава, социум, общество и народ антисистемно, антилогично, антиобщностно и антинормално, както и – най-вече! – защото живеем без управление, а само с власт, без мениджмънт на държавата, а само с импровизация, имитация и симулация на някакви си палиативни, отбиващи нОмера, залягащи на ПиАр-а, държавни решения…

Заради глобализацията, заради свличането на региона ни от фокусна геополитическа зона в транзитна територия и заради редица други причини, България много повече от други сходни с нея държави се превръща в отворена система през която текат потоци и трансфери.

В този смисъл управлението на страната все повече би трябвало да се превръща в управление на тези потоци и трасфери, в минимизиране на негативните последици от тях и максимизиране на позитивните им ефекти.

Вместо това, вече кой мандат поред, главното, което правят управляващите е да комисионерстват, т.е. да вземат комисионни, като обезпечават достъп на външни интереси върху вътрешни ресурси (работна ръка, сиво вещество, нежна плът, икономика, финанси, суровини, екология и др.); и на вътрешни интереси върху външни ресурси (еврофондове, западни и руски капитали, притежаване на български национален суверенитет, ценности и икономически модели, възможности за пране на пари, шансове за техните деца).

Наистина се питам –може ли това да е държава?

Държава значи управление – тогава може ли да е държава нещо, което не се управлява? Защото държането на властта не е управление…

Може ли да е държава една неуправлявана аномалия, неизбежно обречена да се превърне в неуправляема, коридорна, транзитна територия, в която единственото, от което се интересуват нейните управляващи са комисионните от протичащите през нея потоци и трансфери, а единственото, което остава на нейния народ е да се отдаде на обслужващи функции (рано или късно отдаването ще бъде не само в преносния, но и в буквалия смисъл)?

Няма лоша и непочтена професия, щом човек си вади хляба с нея с труд и старание. Не са лоши професии нито камериерството, нито келнерството, но е осъдена на деградиране нация, в която всички сме камериерки и келнери…

Поводи за униние, за пълна изолираност, отстраненост на властта от реалните процеси по света и у нас – колкото искате!

Да вземем без претенции на изчерпателност само следните показателни примери:

• Стремителното свиване на реалната икономика:

Всяка поредна власт вече няколко мандата не само не пречи на този процес, ами със своите действия го задълбочава. Може би то е логично – в една коридорна държава, през която минават потоци и трансфери и се печели от тях – властта чрез комисионни, народът – чрез обслужване, – защо ни е реална икономика, като може да се действа на принципа:

Внос – потребление на и търговия с вноса – износ…

В тази схема производство не е нужно.

• Украйна:

Всяка поредна власт (а за тази пък да не говорим!) упорито отказва да забележи, че в една (без)ценна за нас държава нещо се случва.

• Турция:

Всяка поредна власт упорито отказва да забележи, че в една стратегически значима и носеща рискове за нас държава нещо се случва. Че там набират сили опасни антидемократични, проислямистки тенденции.

(Тук изобщо, ама изобщо не визирам и не подразбирам някои наши патриотарски и исторически обременени зацикляния, а говоря за реалната, днешна Турция, амбицирана да играе над-регионална роля (която може и да й пречупи гръбнака, доколкото е твърде тежка за нейните сили).)

• Бежанците:

Пълен провал на страната ни, както да облекчи участта на нещастните и бягащи бездомници, така и да пресече навлизането на радикални, фундаменталистки, хранещи се със сила и печелещи от насилие елементи.

В държава с разпадаща се национална сигурност всеки проблем от засягащ националната сигурност (в науката – security problem) веднага се превръща в жизнено важен за националната сигурност (securitized problem). Точно така младият организъм кара на крак 99% от вирусите, а старият се тръшва в пневмония още от 1% от тях.

Това се случи и с бежанците – ние си причинихме маларийна доза несигурност:

- обществото се подплаши и истеризира;

- дискредитирахме си образа на толерантен народ;

- допуснахме изпаднали в беда хора да се мъчат като бездомни кучета в студа;

- напрегнахме националните си финанси;

- превърнахме центъра на столицата си в бежанско струпване (може да се каже и сборище);

- инжектирахме си не малко съмнителни лица – съмнителни откъм насилие, принадлежност към опасни мрежи или най-малкото, отказващи да играят по правилата на европейското демократично общество.

• Постоянно високият ръст на улична, битова, „апашна” и други знайни и незнайни видове „обикновена”, неорганизирана (дали чак толкова неорганизирана?) престъпност, която тормози, граби, бие, насилва и изнасилва редовите български граждани и селяни:

За реакциите на властимащите през последните мандати спрямо тази престъпност може да се каже като в една песен на Висоцки – А в ответ тишина…

• Постоянно високият ръст на организираната престъпност:

Една и съща картина мандат след мандат – да се разговаря, преговаря и договаря с организираната престъпност (впрочем, символично е, че един от изреклите публично преди време тази стратегема наскоро бе определен за посланик някъде по света).

Не, че е само у нас така, но за нас е най-важно как е у нас – а у нас въпросът винаги е бил не дали организираната пестъпност е във властта, а колко власт тя притежава?

Затова всеки пореден мандат е нов етап от битката за реванш на частта от организираната престъпност, която е била „мачкана” при предходния мандат – става дума за реванш срещу частта на организираната престъпност, която е била „толерирана” при предходния мандат.

• Стабилно високото ниво на контрабанда:

То как да няма ескалираща контрабанда в страна, която се специлизира в живеене покрай и от преминаващите през нея потоци и трансфери? И как няма да е най-печеливш финансов и политически бизнес контрабандата, след като главната грижа на всяка поредна власт е да овладее контрабандните канали, а не да ги пресече и ликвидира!?

• Разпадането на системата за здравеопазване:

Всяка следваща власт дори да не го желае, със своите действия свива частта от здравеопазването като „благо” (полагащо се на всички) и инвестира своите властови ресурси и управленски „стратегии” само в засилване на частта от здравеопазването като „услуга” (всеки получава толкова, колкото може да си плати). В резултат ако у нас човек няма пари, приятели, „връзки”, власт и се разболее от сериозна болест, ляга и умира.

• Изкористяването и съсипването на системата за висше образование, превръщането й постепенно в печалбарски настроена корпорация, печелеща от оборота, а не от качеството на продукцията:

Всяка следваща власт премахва поредните критерии и стандарти, които да попречат на превръщането на университетите в „черни кутии” – на входа парите на студентите, на изхода – дипломите, а вътре има ли образователен процес, с какво съдържание и изпълнен той, това няма значение. Мрежа от властни и взаимносвръзани с различни принадлежности, братства и лоялности хора са овладели огромна част от университетите и свръхпроизвеждат „свои” малки и големи доктори, доценти и професори, не дават шанс на „не-своите”, не позволяват пазар на конкуриращи се преподавателски способности, програми, иновативни курсове лекции и запознаване на студентите с модерни науки.

Мога да продължавам този негативен списък, но и това е достатъчно, за да подскаже резонността на тезата ми, че България не се управлява както би трябвало да се управлява една сложна, динамична, самоорганиираща се социална система; да си го кажем направо – България не се управлява.

И това продължава няколко мандата поред, с което се разгражда не просто държавността ни, но и усещането за смисъл да сме една общност с общи цели, ценности и идеали.

У мнозина у нас е едва полуживо, вероятно не повече от четвъртживо самото разбиране какво е общото между нас, освен, вероятно, малшансът да живеем заедно точно тук и точно сега; точно на тази географска територия и точно в този исторически период; точно в това политическо пространство и точно в това политическо време.

Все ми се струва, че освен този малшанс би трябвало да има още нещо, което ни свързва нас, българския народ, в единно цяло. Би трябвало, но не го виждам. Добре, да го кажа по-умерено – все по-трудно ми е да го виждам. Но едва ли това е от годините и отслабващото ми с тях зрение.

P.S. За да не засилвам още повече мрачните тонове в този текст, ще приведа само като постскриптум мисъл на мой приятел, която почти напълно споделям и по същия начин тя и мен ме тревожи много силно:

Естествено е коренно различни хора – с коренно различен социален статус, с коренно различна възраст или образование, или култура, или местоживеене – да имат коренно различни възгледи за състоянието на страната ни и за пътя на нейното по-нататъшно развитие.

Но е необяснимо, невъзвратимо, непоносимо и непроменимо, когато виждам как с приблизително сходни с нас хора – с приблизително сходен социален статус, с приблизително сходна възраст или образование, или култура, или местоживеене – имаме коренно различни възгледи за състоянието на страната ни и за пътя на нейното по-нататъшно развитие.

Чета и слушам какво пишат и говорят тези хора и си давам сметка, че постепенно и окончателно, бавно и полека, неусетно и внезапно се е оказало, че с тях ние живеем в два практически непресичащи се свята, в две антагонистични, различни и неприличащи си по нищо Българии!

Признавам си, че не знам как ще продължаваме с тях нататък, все по-ясно ще става, че ние нямаме един и същ път с тях. Практически е невъзможно да постигнем с тях някакво съгласие, защото техният свят и тяхната България са отрицание на нашия свят и нашата България.

Вероятно между тях и нас ще се издигат видими и невидими стени, а пропастта между нас и тях ще става и все по-широка, и все по-дълбока…“.

Текстът е публикуван първо на сайта на автора nslatinski.org и в сайта на Антиправителствената информационна служба Noresharski.com

16 Responses на “Може ли да е държава нещо, което не се управлява?”
  1. tondisx says:

    Страхотен текст!

  2. Арх. says:

    Браво!

  3. Ludlustrator says:

    Поредната мухоморка ръсеща акъл , виден С(ДС)-р, после съветник на Гоце Трипера по сигурността, комунистическият гьонсуратлък е безкраен.

    • Лудобияч says:

      Ех, твар нещастна, явно не можеш да мислиш. Човекът ти сочи звездите, а ти си се вторачил в пръста му.

  4. Стоянка Манолова says:

    Директно отговарям на въпроса: НЕ. Не може и не е държава. За да стане държава, трябва да се проведе акция “Чисти ръце”, както преди години в Италия. Трябва да има много осъдени и с конфискувано имущество. Трябва да има обаче кой да проведе такава акция. За жалост повече от 2 милиона, които не могат да продължат да живеят заедно с тия, дето имат различната България в болните си мозъци, предпочитат да бъдат камериерки и келнери в Европа.)Аз лично съм болногледачка, което не е по-добро). А това си е сила… 2 милиона българи в трудоспособна възраст, непонасящи корупцията и бедността в България. И ще ставаме все повече, за съжаление…

  5. Balkaanalski says:

    БСП поиска извинение от турците. Надявам се да доживеем и момент, когато ще поиска и от българите.

  6. lampion says:

    ники,разтърващ анализ.да.извадил си, братко, бръснача.замахваш и…започваш да …бръснеш срамните части на тази окаяна територия…и наоколо все по-ни се смеят,защото все по -воним.добре картината я знаем.но ,човек ,който е бил на твоя пост и ежедневно е чел сводки и е напълно наясно кой и как смени уж властта ,така ,че докато я има тази територия да я яхат и смучат докато шава,не бива само да се тюхка и да няма грам смелост .ами кажи:1.досиета2.лустрация3.нова конституция4.нац.приорирети:образование,селско стопанство.,прераб.промишленост,високи технологии,туризъм,технологии за дълбочинна преработка(стига сме изнасяли концентрати),инфраструктура и т.н.без да се разчисти терена ,няма да стане.”чисти ръце “никой реално не иска у нас.целият ни елит е свързан и контролиран от мафията.демографският проблем е най-важният.виж каква е сруктурата,какво е обрасователното ниво.не е възможно да се измисли ,камо ли да се реализира закон ,който да е ефективен и да не се яви противоконституционен и антидемократичен.да не говорим за световните проблеми ,за които също не се виждат решения и които се понасят по- трудно от слабите нации.ето например безработицата души света ,но за роботизация се дават стотици милиарди и не само за работа при вредни условия…надеждата е в историческия факт ,че тук се раждат умни млади хора и след като естествената метла поизмете от сегашния боклук ,те ще поемат здраво кормилото .да се обръщаме с призиви към днешната безродна ,крадлива и безчовечна посткомунистическа гмеж е наивно и базмислено ..ще си платим сметката за овчедушието …

  7. jam says:

    Хора четете Строители на съвременна България от Симеон Радев. Ще видите какви хора са ни управлявали в следосвобожденска България и каква гнусна паплач ни управлява днес. И съвсем резонно въпреки войни, въпреки международни несгоди тогава сме били във възход сега в перманентен упадък. Защо, защото сега ни управляват прости, полуобразовани хора, алчни и нагли, безцеремонни крадци произлезли от боклука на обществото.

  8. "Може ли да е държава нещо, което не се управлява?" says:

    Моля, пишете на кирилица!

  9. pineapple says:

    Браво! Много добра статия!

  10. Бърдоквата says:

    jam забравил се да добавиш и прости. А най-опасната комбинация е хора прости и алчни. Тях не ги интересува нищо – само далаверата. Как очакваме да има държава на тази географска ширина.

    • trdase says:

      Е, то е очевидно, на тази територия оттук нататък имаме право да останем само като обслужващ персонал. И въобще не става въпрос дали искаме или не. Друго не може и да се очаква, след като от смъртта на цар Борис насам естествено сме управлявани само от марионетни правителства. Тези хора са безродници и слуги на този, който управлява света и предполагам периодично се събират да се целуват един друг под опашките. Да не говорим как се развива нация, от която половината мрази в червата другата половина. Дали ще са тутси- хуту, сунити – шиити, червени и сини е едно и също… но ако някак си не намерим нещо, около което да се обединим, жална ни майка, защото милост няма да има. Другият вариант е да запознаваме дъщерите си от малки с доктрината “Слънчев бряг”. Сещате ли се?

  11. Нане says:

    ОТИ ДА СЕ КОСИМ КАТО ЧЕ МИ МИНЕ
    (Триумф на манипулаторите)

    Народът се буни.Кога организирано в стройни редици. Кога неорганизирано. Превзема,окупира, отстъпва, презира. Ос-тав-ка…Ос-тав-ка…Ос-тав-ка,,,- и след оставката?! Кос, контра, реконтра. Реформация,реставрация. Народът губи играта и събира трохите от софрата на печелившите. Ама това не бил народът. Кой е народът? Социологическа извадка ли? Народееее!!!??? Дефицитът бюджетен нараства, нарастват и инвестиционните намерения. Ще строим завод, т.е.Белене (за кой ли път?), Козлодуй,Марица Изток. Елате хиляди младежи… Цените падат, падат и уморените. Няма пари-няма тунели под Шипка и Петрохан. Няма пари-няма магистрали, ремонтрираме след зимните хали. Има бежанци,патрули, …исти, …аци, калпаци, офшорки,отпор. Няма пари за лекарства, болници,субсидии,заплати… Те са виновни-бившите. Кои- преди Девети, Десети или Единадесети? Назначават Х-приходите не се увеличават. Уволняват Х, назначават У-контрабандата се увеличава. Уволняват У, назначават зет,баджанак.
    Какво следва? Победа над страха. Чий страх? Спокойно в будещето гледам, българско мляко с мед ще пия аз. Ще преборя обстипацията. Май не беше обстипация. Оти да се косим като че ми мине. Отечество любезно, как убаво си ти! Да не ти е уроки!

  12. Мара says:

    Страхотно силен текст! И, за съжаление, много верен! Отчайващо е!

  13. proswetlitel says:

    как да е по-различно?още са живи тези на които бяха отнети фабриките.исторически погледнато ,още пресни са гробовете на цвета на държавата,наследници на сроителите…начело застават крайно необразовани и некомпетентни другари,за които запазването на властта става ЕДИНСТВЕН жизнен приоритет.,под мъдрото ръководство на ссср и репресивния КГБ.така -та до днес..кой можеше да учи външноикономически специалности,дипломация?ДС е имало над 170000 картотекирани и още толкова със или без картончета..техните 2 поколения родиха още около 1000000 последователи ,като всички от тях -на възлови позиции.спретнаха ни такъв преход с който доопоскаха майка България..задкулисно ни назначаваха превителства ,съставени от уникално прости и продажни същества.от едно и също котило ,които са се разбрали да правят театро за пред електората,като са се заклели да не си пречат в кражбите ,никой да не бъде съден и да лъжат европа ,за да цоцат фондовете.част от тези ,които останахме и тогава и сега извън играта гледат “умно”,да доиде друг да набие лошите и да ни даде мед..такъв филм обаче няма.умните млади бързо разбраха ,че СКОРО няма как да се преборят и отпътуваха.умни и прекрасни деца се раждат ,все още..но в това затлачено от ретроградна,крадлива,подла,безцеремонна,нагла,коварна,продажна,нахална,и още неснам си каква политическа измет ,те разбират ,че в един толкова кратък живот едва ли си заслужава жертвата.завършвам с въпрос:къде са парите от пенсионния фонд трупан през соц.периодаи защо комунистите ,след като костов намали пенсиите ,те не ги върнаха на старите им нива ,след като отново са на власт?и колко фалита предизвикаха комунистите в България?изходът е да гласуваме ВСИЧКИ за нови ,млади неопетнени хора но,къде са ,къде са им програмите?тук е бедата .агонията продължава.решението ще е стъпаловидно и трудно …

Leave A Comment "Може ли да е държава нещо, което не се управлява?"