Николай Фенерски: БДЖ импресия

Николай Фенерски - редактор на алманаха "Резерват Северозапад"Николай Фенерски - редактор на алманаха "Резерват Северозапад"

Един влак пристига в гарата. И докарва хора отнякъде. Качили са се по линията от различни градчета и села. А другият влак тръгва от тая гара същата. И в него вече са седнали и го чакат да потегли хора, поели към други градчета и села. Защо се разминават влаковете? Че нали по този начин се разминават и хората в тях. И ако аз съм се качил в единия влак, а ти в другия, кога ще се срещнем? А ако никога не се срещнем? Ако никога аз не ти се усмихна и ти не ми отговориш? Страшно е да си го помисля даже. Кой ще е виновен, че сме били в различни влакове? Представяш ли си тъгата, която ще ни глътне? 

Защото ако никога в тоя живот не се срещнем, как ще разбера колко нюанси има усмивката ти, колко различни изражения могат да имат очите ти, колко е приятно да пушим заедно на балкона и да обсъждаме какво са правили днес децата ни в училище? Как ще усетя тръпката да ми се разсърдиш за някоя дреболия или да се скараме, понеже ни е нервно от изминалия ден?

Влакът потегля. Съвсем в началото спира за малко. Това е защото машинистът изпробва по устав дали автоматичната спирачка работи. Моментът, когато тръгваме, но забавяме за минутка, за да размислим има ли какво да ни спре. Какво да ни задържи на тази гара. Има. Винаги има какво.

Мирисът на железниците – това е мирисът на целия прекрасен живот. Не съм си го измислил, онзи Щастливия първи го е споменал. Важното е да не се чувстваш като гара. Може да си обикновен вагон, второкласен, спален, пощенски, може да си нищо и никакъв ремонтен локомотив или мотриса за къси разстояния, всичко може да си, но не и гара. За да вървиш нанякъде, за да не си закотвен само в едно тъжно местенце из коридорчетата на сърцето си.

А хората-гари се делят на крайни и преминаващи. Преминавани. Крайните пак са запазили някакво достойнство. Рано или късно те са нечие начало и нечий край. И съчетаването на начало и край им дава стойност. Те са алфа и омега на нечия любов, раздяла и посрещане, сълзи и усмивки, целувки и целувки.

Понякога си тръгвам от теб. Понякога благодаря на Господа, че не сме се разминали в насрещните влакове. Понякога се чудя какъв ли е твоят маршрут и накъде ли водят твоите коловози. Невъзможно е една душа да се движи само по една релса, а върху съседната да трака сродната нейна душа. Че те биха били цял живот успоредни, никъде нямаше да се пресичат и щяха да разчитат да ги свързват единствено траверсите, тия скучни и омазнени траверси.

Пътувам в мрака. Кондукторът ми иска билета. Винаги го прави. Гратис не може. Можеше някога, когато още бяхме малки. Но пораснахме и вече сме длъжни да си плащаме за грешките и фантазиите. Влакът спира от гаричка на гаричка, но никъде не слизам. Не ми е там мястото. Някъде отвън в далечината под ония жълти светлинки хората си говорят в стаите и край масите, в леглата и до прозорците. Говорят. А после тръгват нанякъде. Заедно или по различни пътеки. Единият си тръгва от другия.

Понякога си тръгвам от теб. А след това винаги се завръщам. Защото ти си моят влак, вагон, купе, моето запазено място. До прозореца, разбира се. Защото без тебе няма движение, няма посока и никакви релси не потракват сънено в мрака. Защото без тебе съм само изоставен жепейски кантон в някоя глуха и отдавна ръждясала линия.

10 Responses на “Николай Фенерски: БДЖ импресия”
  1. Поля says:

    Великолепно есе, Фенерски!
    Дай Боже всекиму крайна гара и влак със запазено място до прозореца!… :)

    • Българин says:

      Две цингета си говорят:
      – Ма чичко Фелацето се за патката ме фаща и вика дай, дай да видя колко е порасла. И я лапа, и брише, брише-е, с език брише, ма голем, много голем. Как го турга в остата си, ми не знам. Вчера ден чичо Кольо от Бесепето маала вика на онаа стрина от Неправителствената маала: не кудкудекай Пуля-я, не кудкудекай, ша ти го тургам в остата щото, ма не ти е езикъ такъф, изизкан, кат на майстор Фелацето, от мен да го знаеш.
      Пък другото цинге вика:
      – Ъ-ъ, не му е изизкан. Акъдемички му е. На тоа митинг, дет докарваа много от наш‘те с вагони и рейсове отдалеч, ма не толкоа далеч кат Франсиа де, по-наблизо, добрия болен чичо Волен му вика: айде бе, де са губиш моето акъдемичко езиче, донесе ли плаката*?
      И добавя:
      – Ма що му вика езиче, кат си е език, голем, ма много голем. Как го турга в остата си, ми и аз не знам.

      *За този плакат става дума.
      https://fbcdn-sphotos-f-a.akamaihd.net/hphotos-ak-frc1/576635_10202514840014171_1228955957_n.jpg
      (Михаил Георгиев (а.к.а. майстор,професор, акад. Балкански и Византиец, вече и като чичко Фелацето или щастливия атакист- по циганските махали) – майстор Фелацио (прякор от младежките му години) минава покрай обслужен преди малко от него коалиционен партньор, който обаче се прави на ударен, понеже, защото, естествено… познахте- не си е платил за свирката на майстора от АТАКА).

      • Българин says:

        Червен влак се композира,
        всичко мургаво прибира,
        цял вагон отзад се клати,
        натоварен е с плакати.
        Трака-трак, трака-трак,
        трябва публика все пак.
        Цирк ОРЕШКО ще е гост
        в София на Орлов мост,
        номера ще има празни
        и певици дърти, мазни.
        Пък Станишко и Местан
        ще се любят- тъй, без свян.
        После чичко Фелацето*
        от АТАКА е избран
        да направи „свирки“ лепи
        на изморената сган.
        Първи са от ДеПеСе-то,
        после ще са Бе-Се-Пе,
        не ги страхува веч АТАКА,
        тя партньор им се зове.
        Трака-трак, трака-трак,
        влакчето се връща пак,
        цял вагон отзад се клати,
        няма пустите плакати.
        Само Пуля есеистка,
        виртуозна бутонистка,
        нек‘ви точки изтървала
        Цирк Орешко не видяла.

        • Поля says:

          Идиоти колко щеш!
          Как ли да ги разбереш,
          щом под класен текст мърсят,
          само да се изявят?…

  2. Арх. says:

    На ниво :)

  3. Wili says:

    Останах с впечатлението че написаното е от някой петокласник, който нескопосано се упражнявал по литература.

  4. Me says:

    Уважаеми Bitter Mist,ти изобщо видя ли къде си пишеш хейтърските коментари?!?
    Очеизвадно а че си праен с обратната стран на уя…!!!
    …и потенциално”по-добрата”ти част е изтекла на майкя ти по вълната когато си правен…! :)

  5. Чвора says:

    Силно Кептън!Благодаря за написаното.

  6. Нина says:

    Прекрасно!!! Ето такива есета трябва да намерят място в учебниците по литература. В забързаното ни, динамично, скучно и сиво ежедневие, трябва да се пробуждаме с подобни четива. ВЪЗХИЩАВАМ СЕ НА НИКОЛАЙ ФЕНЕРСКИ!

Leave A Comment "Николай Фенерски: БДЖ импресия"