Иван Стамболов – Сула: Питат ли ме де е Картаген

Иван Стамболов - СулаИван Стамболов - Сула

Античната политическа теория различава три вида власт: монархия, аристокрация и демокрация. При монархията властта се упражнява еднолично, при аристокрацията управлява истинският елит на обществото (Римския сенат до Август), а при демокрацията гражданите сами управляват обществото си чрез колективно взимане на решения. Другото, което са забелязали древните, е че тези три форми на управление си имат и своите сенчести съответствия. Монархията лесно се изражда в тирания, аристокрацията – в олигархия, а демокрацията – в охлокрация (диктат на тълпите). И тук аз се питам: кое е онова нещо, което кара монархията да се изроди в тирания, и кое е онова нещо, което пречи на демокрацията да се изроди в охлокрация. Кое е това, което кара нашата съвременна уж демокрация да се изроди в грозна олигархия от ориенталски тип и дали това е същото нещо, което би я спряло да го стори?

Вчера си говорих с моя адвокат, който е мрачен фаталист и апокалиптик. Той ми каза така: „Питал ли си се коя е трагедията на България? Нашата трагедия е, че граничим с Русия, макар и през Черно море. Всичките ни беди идват оттам и винаги оттам са идвали!“. Не съм съгласен. С Русия граничат много други държави и то по суша (например Полша, Финландия и Украйна, която доста време даже не е граничила с Русия, ами направо си е била в една държава с нея), пък за тях това не е чак такава трагедия. Следователно трябва да има нещо друго, част от което е задушаващата ни прегръдка с „големия брат“, нещо, заради което сме си „просто такива“.

Още във вече споменатата античност светът е бил ясно разделен на Изток и Запад. Това разделение става особена ярко в зората на средновековието, когато ние решаваме да си направим държава точно на границата между Изтока и Запада, поради което и до ден днешен сме разчекнати между едното и другото, всяко ни дърпа към себе си и ние дърпаме всяко от тях. Шизофренията става още по-дълбока от това, че българите са схватливи и толерантни хора, които са готови да приемат по няколко доктрини едновременно и после се чудят на кой свят се намират и дали са ориенталци с ориенталците или са западняци със западняците.

Още в древността, пък и сега, между Изтока и Запада има няколко фундаментални разлики. Първо, източният човек е по-мистичен, а западният е по-земен. Оттук източният човек е индивидуалист, а западният е много по-корпоративно настроен. Затова източните хора се „спасяват поединично“, а западните търсят колективно решение на проблемите. Не казвам кое е по-хубаво и кое е по-правилно – в подкрепа и на двата подхода има много сериозни аргументи. Второ, въпросът с божествеността на властта. За източните хора божествена е личността, която притежава и упражнява властта. За западните хора божествена е самата власт, но не и властниците в лично качество. Така стигаме и до третата фундаментална разлика – въпросът за закона. За източното политическо мислене законът произтича от властелина, докато според западното мислене властелинът е вътре в закона. Волята на източния монарх е закон, докато западните монарси поне привидно изпълняват закона и му се подчиняват. Дори и цезарите от епохата на принципата са придавали на волята си форма на сенатски решения. Конституцията е римско изобретение, а не картагенско.

Ето защо казах на моя адвокат, че Русия не е проблемът. Русия може единствено да е част от проблема, доколкото има някакъв проблем. Ние сме византийци, ние сме османци. Нашата демокрация, с която толкова се гордеем, е тънка фасада като декор в някой кинематографичен павилион. Отзад са вековните напластявания в мисленето и манталитета. На европейци се правим само през последните стотина години. Русия е проблем, доколкото Русия винаги се е смятала за третия Рим и иска да възстанови Византия със столица Константинопол. Но пък от друга страна няма нищо по-хубаво от това Константинопол да е отново православен – мисъл, която е човъркала и българските държавни ръководители чак до Фердинанд I. Проблем е, че в преследването на имперските си амбиции Русия не бръсне такива като нас и даже е склонна на брутално отношение към тях.

Моят адвокат, без да е колекционер, притежава цялата юридическа книжнина, включително и периодиката, издадена в България от края на 19 век до димитровската конституция. Липсват му може би не повече от 2-3 издания. Той е на мнение, че Царство България е било много по-интегрирано в Европа и неговото законодателство е било много по-синхронизирано с европейското в равнение с нашето днес, на нас, които сме членове на всевъзможни структури. Според моя адвокат най-голямата беда на обществото ни наистина е нереформираната правосъдна система, но не системата изобщо и не даже съдиите с цялата им скандална слава, а самите закони, които позволяват на съдиите и на съдебната система да бъдат скандални. За моя адвокат злото се корени в НПК и ГПК.

И наистина, самият аз съм наблюдавал два забележителни феномена в нашите закони. Единият е, че законът не задължава съдиите да водят процедурите по определен ред, а им позволява да определят по свое усмотрение последователността на действията в едно дело. Другият е, че законите не ангажират съдиите със срокове. Гражданите имат срокове за всичко по време на процеса, но съдиите – не. Съдът не може да бъде хванат, че отказва да направи нещо. Съдът признава, че ще го направи, само че някой друг път, маняна… Само чрез тези два механизма един съдия може да направи всичко – може да отърве, когото си поиска, може да унищожи, когото пожелае. И това положение се създава и поддържа нарочно. Прави се за власт! Защото е по-лесно да си купиш съдия, отколкото да си купиш закон. Това е стар византийско-османско-руски маниер.

Изобщо, безнаказаността на администрацията и магистратурата води до тяхната корумпираност. Защо никой не желае да въведе принципа на индивидуалната отговорност в администрацията? Защото администрацията е каста, чрез която се купува и упражнява властта. Класически е случаят с поощренията на данъчните. Ако един данъчен инспектор ви глоби, то той ще получи премия. Ако вие осъдите държавата, тя ще ви върне парите, но няма да вземе премията на данъчния. Защо тогава да не ви глоби? А може и да не ви глоби, ако се откупите със сума по-малка от глобата, която ви грози, но по-голяма или равна на премията, която данъчният би получил. И, вярвайте, глобите и премиите са изчислени точно така. Един най-обикновен полицай може да ви нарочи за национално издирване, да ви заключи в ареста за 72 часа (три денонощия!), след което да ви пита дали сте виждали някакъв документ отпреди десет години и да ви пусне. Всеки чиновник може не само да обърка плановете ви, но и да разбие живота ви. На вас ви остава само да съдите държавата и вероятно рано или късно ще я осъдите. Но ако след това държавата се види принудена да ви обезщети с пари, то това ще са пари от вашите данъци, а не от доходите на чиновника, който е станал причина за всичко. И вие вероятно ще си замълчите, защото се чувствате повече като поданик, отколкото като гражданин. Ето на това се делят хората в съвременния свят – на поданици и граждани. Ето това е драматичният избор, който ние се мъчим да направим вече близо век и половина в най-новата си история: поданици ли сме или граждани. И знаете ли кое е трагикомичното? Трагикомичното е, че макар да живеем на една и съща територия и формално в едно и също общество, част от нас са граждани, а друга част са поданици. Хайде да не ги съпоставяме в процентно изражение…

В началото се попитах кое е онова нещо, което кара или което пречи на монархията да се изроди в тирания, на аристокрацията в олигархия и на демокрацията в охлокрация. Кое е това нещо, което кара нашата крехка демокрация да се изроди в грозна олигархия още в самата зора на своето съществуване? Същото ли е то, което може да помогне на свободата да не се превърне в тирания? Най-лесно е да отговоря, че това е Естественият нравствен закон, вродената ни способност да различаваме добро от зло и свободната ни воля да изберем едно от двете. Но аз няма да го направя, а ще се върна към баналната метафора за двата града от двете страни на Средиземно море. Нека казаното дотук е отговор на въпроса на всички, които питат къде е Картаген и защо трябва да бъде разрушен. Картаген е като Армагедон – той е навсякъде и у всеки от нас във всеки момент. Той вечно ще съществува и неговото разрушаване винаги ще бъде актуална тема.

18 Responses на “Иван Стамболов – Сула: Питат ли ме де е Картаген”
  1. Мери says:

    Браво! С една забележка към адвоката + Конституцията, и че полицията няма право и не задържа за повече от 24 часа.

  2. wwwww33333 says:

    Браво,добре казано.Обаче не дава отговор на въпоса ЗАЩО СМЕ НАЙ БЕДНИ.Аз съм чул че беден народ се управлява лесно,щото не мисли за глупости а гледа как да оцелее.

  3. Lucius Quinctius Cincinnatus says:

    Много безработен народ с претенции има по тази българска земя. А иначе тези хора можеха да отглеждат зеле за цяла Европа. Най-прекрасното зеле в ЕС.

    • Арх. says:

      И лешници… и какво ли още не :)

      В момента Турция произвежда 70% от световния добив на лешници!

  4. ivo_isa says:

    Картаген е трябвало да сеунищожи, за да не бъде унищожен Рим. Което не ни дава отговор на въпроса “кои са по-добрите”.
    Не знаех, че съществува “Естествен нравствен закон”. Различните съобщества имат различни нрави, което не пречи на първите да са жизнени. Добро и Зло са понятия с висока степен на абстрактност. Та не мисля, че може да е вродена способността ни да ги различаваме. А и не съм сигурен дори, че разбираме едно и също.

    • qvousqve says:

      За хора, които не са чували естествения закон и смятат, че доброто и злото са относителни категории, е създадена огромна по обем друга книжнина – от детските книжки за оцветяване до любовните романи.

      • ivo_isa says:

        Няма определение за естествено право и морал, което да ги отделя от божественото. И тъй, като всичко е човешка направа, дори и боговете, то няма как да ме убедиш, че са обективни понятия. Също както и съвкупността от морални категории от които са съставени. Всички те са различни както във времето, така и в различните общества.
        А детските книжки са основа на всеки морал, тъй като възпитават личността в подрастващите. ;-)

  5. Gogoby says:

    Иванчо ..каква напразна реторика, насочена в нищото. Каква силна образоватолно информационна беседа към демоса. Ти Иванчо си в топ 10 на хората на Кунева. Тази Кунева бе ..Пръмова.. червената другарка. На чийто сбирки седяхте едно до друго с дъщерята на Гриша Филипов. Сега някак искаш да ни извисиш, да ни обясниш колко си наясно с нещата. Проблема е в нас нали?! Виж пич ..еби си пут ката майна. Даже ако искаш удари още един език на Кунева. Ти си извън времето и то е извън вас. Ваньо чувставаш ли се мизерник .. все си е друго да отцепиш некой друг гласец от онея в десно. То ваньо и там има прости хора кат тебе. Боже , божеййййй дрът отпадък …. ше ми филмираш тука история през погледа на лизача.

    • Димитър Великов says:

      Да се смееш ли, да плачеш ли? Една гьостерица ли хванеш и да подкараш и аФтура и студентите-орки, които се опитваше да заглавичка в двора на ректората и 272…

      Христо Тодоров says:
      20/11/2013 at 18:10
      Много хубаво есе/наблюдения и размишления/, само не знам защо тази философия не е добре приета в ДБГ, а иначе определено за мен основният проблем е липсата на персонална отговорност у чиновника.

      Благодаря за добре написаното.

      Reply
      Sulla says:
      20/11/2013 at 18:20
      Мъчим се да я приемат и докато надеждата не е умряла, ще стоим там. После – свят широк :)

      Reply
      Христо Тодоров says:
      20/11/2013 at 19:31
      Лично аз смятам, че няма как да приемат такова нещо, за съжаление се оказа поредната партия съставена от жадни за власт псевдо-политици/ не ангажирам никой с моето лично мнение/.

      Reply
      Sulla says:
      20/11/2013 at 20:41
      Ама кои са “те” и кои сме “ние”? Поне половината партия мисли като мен. Тази партия е толкова на Меглена, колкото и моя, колкото и на Вълчев, колкото и на всеки друг член. Именно това различава партиите от търговските дружества и корпорациите. Ако някой гледа на дадена политическа партия като на корпорация, рано или късно си носи последиците.

      Reply
      napusnal says:
      21/11/2013 at 10:06
      Ти наистина ли вярваш в това? Кога последно Меглена или Вълчев са взели под внимание думата на членовете? Докъде се стигна с единствената реално дебатирана точка от новия Устав – изборността на областните координатори? Тази партия е тотално тоталитарна и единственото от което се нуждае е определен брой хора ,които да легитимират ВОЖДОВЕТЕ и да им дава поле да си договарят личните постове.

  6. 486SX says:

    Демокрацията се изроди в олигархия защото не беше демокрация,а червена аристокрация /по Сула: Монархията лесно се изражда в тирания, аристокрацията – в олигархия, а демокрацията – в охлокрация/. Та кой от двамата на снимката е Сула? Щото надписът говори, че е този отляво…

  7. Арх. says:

    Добра статия, браво. Много важни въпроси, по които трябва да се разисква!

    Орешарски днес обявил, че предвижда реформа в съдебната с-ма и 30млн повече там за догодина- ужас!!! Представяме си как една корумпирана до костите система ще реформира другата- ОСТАВКА СПЕШНО!!!!!!!!!!!

  8. F1 says:

    Братинка, решението на проблема е дадено от Г-н Шикългрубер в една много оплюване но от малцина прочетена книга.
    Господин Шикългрубер твърди, че правата на човека са функция от обществените му задължения. Това означава, че в държавата трябва да има граждани и поданници. Гражданите са длъжни да се образоват, да плащат данъци, да служат в армията и в държавната администрация. Срещу тези си задължения те получават и гражданските права- правото да избират и да бъдат избирани. Поданниците нямат тези задължения и права.
    Една такава организация на обществото веднага би отстранила мангалския по своята същност проблем с купуването на изборите.
    Прав ли е Г-н Шикългрубер, после преименувал се на Хитлер?

    • Димитър Великов says:

      Уфффф! А прав ли е бил въпросният алпийски селянин, след като разбрал, че за да претвори в дела и облече в практика въпросната идея ще са му нужни поне 50години, които той няма и е пристъпил към съкратения и вариант – повсеместното изтребване? И всъщност пръв ли е Шикългрубер в това си начинание – повсеместно избиване на малцинствени групи? Кога за пръв път има масово изребване на цигани в рамките на Европа?

      • F1 says:

        Може да побъбрим по темата. Ти като си копаш доматето скубеш ли плевела? Скубеш. И австрийският селянин така правил. Със сигурност не е първи в тази работа. Практиците работят по въпроса вече 5-6 века. Теоретичната обосновка на част от проблема е дал един малко известен английски поп. А за другата част австрийският селянин се е сетил от приказката: “луд, луд, ама му се е@е”.
        Западняците плюваха по селянина, ама 50 години се радваха на оплевената си бахчия. Сега, след като бутнаха оградата орките ги полазиха и те започнаха да се осъзнават. Но още не смеят да назоват проблема с истинското му име. Което задълбочава болежката и лечението ще бъде по скъпо и тежко. Неизбежно е.

  9. dudi says:

    силата на властта все повече размива разликата между гордия източен дух и консуматорския запад.любовта и вярата се комерсиялизираха.определенията за свобода се трансформираха в понятие подчинено на властоугодните закони .неосквернена е само надеждата.трансформацията и в реално и смислено общозначимо дело реализират апостоли като ЛЕВСКИ,но у нас ги предават,убиват ,а днес УМИШЛЕНО гонят в странство.нужни са конституционно гарантирани механизми за обществен тотално повсеместен контрол,което богатите никога няма да позволят.хората са една несполучлива шега на ТВОРЕЦА.само генна мозъчна модификация ще реши проблема.НЕ на пролетарските революции ,НЕ на наглия цинизъм на властимащите…

  10. dsc says:

    е, видя се на Украйна колко не й пречело, че е била руска губерня! направо хич не и пречи, нито на Молдова и Грузия, ама никак бе!Виж Финландия добре че се е отскубнала от болшевиките поне. ИСКА СЕ МНОГО ТРУД И УСИЛИЯ, ЗА ДА СИ ВЪРНЕМ СЪДБАТА СИ В НАШИ РЪЦЕ. Тези размишления за изтока и запада са за миналото. Светът се глобализира и изтокът и западът не съществуват- разбрахме, че земята е кръгла и се върти, така че това са относителни понятия.Фундаментални за миналото, безсмислени днес. Днес едно е важно- оставка, и най- сетне сами да се освободим от това робство- не ни се е случвало от 1185 година! май е време да повторим, щото ми се струва, още сме в османско робство, а ЦАРЯ ОСВОБОДИТЕЛ май ни е освободил заедно с крепостните мужици, ама не съвсем, а само на хартия?

Leave A Comment "Иван Стамболов – Сула: Питат ли ме де е Картаген"