Кой критикува критикуващите?

Майкъл ГетлърМайкъл Гетлър

Каква е ситуацията с медиите в САЩ? Можем ли да научим нещо полезно? Константин Павлов – Комитата беше по покана на Foreign Press Center по случай деня на свободната преса във Вашингтон и Ню Йорк на мисия да научи възможно повече за начините, по който функционират медиите и свободата на словото в САЩ,  

Майкъл Гетлър е журналист с богат опит – работил е за International Herald Tribune, в Лондон, в Централна Европа, в Германия. Отразявал е войната във Виетнам, а също и войните в Ирак и Афганистан.

Какво би било достойно занимание за човек с тези познания и опит? Той не е нито президент, нито политик, нито дори мастит професор, а е медиен омбудсман – занимава се с оплакванията на гражданите към медиите и помага на медийните организации да отговорят на собствените си стандарти.

Наистина, наименованието омбудсман е амбициозно, защото той не се занимава с всички оплаквания за всички медии във Вашингтон, а е омбудсман само на една медия, където е на заплата. Започнал е кариерата си на медиен омбудсман във Washington Post, а сега е в обществената телевизия PBS.

До момента е обработил стотици хиляди оплаквания, повечето по email, но също и по телефона.

„Повечето са идеологически мотивирани, или пък не се занимават с особено значими проблеми“, споделя той, „Въпреки всичко, имаме достатъчно оплаквания по същество“

Работата му е да обобщава коментарите от публиката, да ги пресява и да ходи с истинските проблеми при редакторите и репортерите, ако работата им е твърде пристрастна или нечестна.

Не е проблем това, че в САЩ няма национално действащ етичен кодекс на медиите, а всяка медия има собствен.

„Основните положения обаче са същите“, заключава той, „Стандартите за добра журналистика са еднакви навсякъде.“

Публиката го харесва.

„Много е важно, ако искаш да поговориш с някой в медията, това да не е пиар или журналист.“

Изглежда не само в България пиарите и журналистите действат изнервящо на някои хора.

Има ли някаква намеса в работата му?

„Абсолютно никаква“, твърди той, „Веднъж седмично излиза мой коментар. Хората искат да видят, че и другата страна в публичния разговор, а именно медията, е отговорна.“

Твърдото му мнение е, че медийните организации имат нужда от прозрачност и чувството му е, че това е най–добрият начин тя да се постигне. Но също така, откакто съществува интернет, върху медиите се изсипват тонове критика, която е нечестна, пристрасна или политически мотивирана. Тогава се налага да защитава вестника или телевизията, в която работи.

Как може да запази независимостта си в такава ситуация?

Той има договор директно със собственика на медията, не е част от редакцията, а и помощникът му се намесва само в граматиката на текстовете. Абсолютно изключено е собственикът или някой от мениджмънта да му се намеси в работата.

Наистина, във всяка медия има човек, който обработва писмата от читателите, но дори писмото ти да се появи на страниците на вестника, кой дава гаранция, че някой го е взел насериозно? Ако ти сбъркат името, могат да се поправят и да ти изпишат името правилно, ако им направиш забележка. Но, обикновено тези хора не се занимават с сериозно с истинските проблеми на вестника.

Ако бъдат оставени на себе си, доразвива мисълта си той, медиите не обръщат много внимание на критиката, но ако си вътрешен човек и ако имаш договор, който те пази, можеш да говориш със засегнатите страни и после да публикуваш резултатите, а това е доста силен ход от тяхна страна, защото създава доверие към медията.

Как се развива тази професия в САЩ?

В момента професията претърпява големи промени. Когато е Гетлър е започнал работа през 2000г, в САЩ е имало около 40 омбудсмана, докато днес съществува организация на медийните омбудсмани в целия свят, която расте. Медийни омбудсмани има включително и в Източна Европа, – в Словения, в Естония и на други места. В момента те са повече извън САЩ, отколкото вътре в САЩ.

Но рецесията от 2008г, от която медийният бизнес силно пострада и която накара много медии да съкратят тази позиция е намалила значително бройката на омбудсманите в САЩ. Първият медиен омбудсман е назначен през 1970г във Washington Post и на практика е създал златния стандарт за тази професия.

„В момента сме съвсем малко хора в Америка, а хората са повече извън нея.“ А работата не е намаляла. „ Омбудсманът в ESPN например има много работа“.

Къде е мястото на омбудсмана, когато говорим за независима преса и свобода на словото?

Проблемът с независимата преса и със свободата на словото е, че няма независим начин да кажеш, че издателят бърка. За съжаление, именно във Washington Post, след 43 години практика, е закрита тази длъжност. В New York Times има подобна длъжност – „Обществен редактор, който се е занимавал със скандала с Джейсън Блеър, обвинен в плагиатство и напуснал със шумен скандал изданието. Наистина, ако се отървеш от омбудсмана, си решаваш проблема с болката, но решаваш ли си проблема?

Защо медиите се освобождават от омбудсманите си, само финансови ли са причините?

Един от често използваните аргументи, е че блогосферата е пълна с критикари, а някои от тях са добри и правят добри наблюдения. Да, така е, но те не носят никаква отговорност, а и нямат директен достъп до репортерите, които пишат материалите. От друга страна, и репортерите не обръщат много внимание на външните критики.

Все пак не може медийният омбудсман да е толкова незаменим?
Има много умни коментари в интернет, но нищо не може да замести истински силния омбудсман. Днес в САЩ има групи наблюдаващи медиите, от всякакви гледни точки – от консервативни, от лесбийски, от групи, защитаващи аборта. В общия случай това са добре финансирани организации, които четат всичко и хукват след репортера,ако смятат че има проблем. Някои от тези организации имат по десетки хиляди членове с подобни възгледи, така че като хванат някакъв проблем в големите вестници – NYT, Boston Globe, може да получиш и по 5000 мейла на ден, които се възмущават – „Как можахте да направите това!“. Понякога писма ни пишат наистина умни хора, които хващат в крачка истински грешки. Има и доста групи, които по принцип се опитват да променят стандартите на медиите. И както няма стандарти за медиите, така и няма стандарт как да си гледаш работата добре.

Някои медии се опитват да назначат по съвместителство някой от редакцията да бъде и омбудсман. Това не е добра идея – да пишеш критично за колегите си и след това да се върнеш в медията. Наистина, срещат се хора, които работят в отделите за връзка с читателите и някои от тях са много добри, но все пак, трябва да сме коректни в терминологията, заявява Гетлър.

Защо се получава така, че повечето медийни омбудсмани са хора на години?

Хората , които са избирани за тази професия, обикновено са честни репортери и честни редактори с отлични кариери в журналистиката. А са възрастни, защото когато си възрастен, се боиш по–малко за работата си. Имаш много повече независимост и лесно ще си намериш работа на друго място.

Усмихвам се, докато слушам това. Струва ми се, че в България именно по–възрастните журналисти по–трудно биха си намерили работа, закото опитът не се цени особено, а такива хора са „с претенции“ и биха искали и по–високи заплати.

Два са подходите, които Майкъл Гетлър използва в работата си. Първият са редакционните коментари за работата на колегите си – написал е сигурно около 250 досега, в който той цитира 1–2 от писмата на аудиторията, които са уловили много добре проблема и доразвива тезите им.

Такъв тип коментар ще се занимава например с начина, по който са поднесени новините, например – дали коментарът за смъртта на Маргарет Тачър не е бил твърде мек, защото тя беше много силен лидер, а в новините това не беше достатъчно пояснено. А и много хора са я мразили и припомнят как е унищожила профсъюзите.

Другият начин е да отвориш пощенската кутия, защото всяка седмица получава десетки умни коментари от телевизионни зрители и е важно тези коментари да получат публичност. Така че вторият му метод на работа е да прави дайджест от тези коментари, дори без да добавя своя коментар отгоре, защото е важно за възприятието на публиката да не бъде изкривявано. Тези дайджести са добро сверяване на часовниците за цялата медия.

„Когато си омбудсман и имаш институционалната власт, реално можеш да промениш нещата. На един блогър от Айова никой няма да обърне внимание колкото на мен.“

Той е живата история на публичната телевизия PBS -
„Те не пазят архиви. Аз си пазя всичко и правя каталог с важна обществена функция“

Питам го как се справя с такова количество сигнали, за да бъде продуктивен. Пет хиляди мейла на ден не са шега работа.

„Е, не всеки път са по 5000, а и моят помощник добре си гледа работата. А и смислените мейли не са повече от две дузини на седмица. Напълно осъществимо е.“

„Какво правите, когато не разбирате от това, за което пишат читателите?“ – пита колегата Хенри от Уганда

„Питам хора, които разбират“, се усмихва омбудсманът.

 

5 Responses на “Кой критикува критикуващите?”
  1. филолог says:

    Прекрасен материал, и идеята е прекрасна, ама дали сме дораснали в България за това? Чак не мога да повярвам, че българска медия ще плаща на човек, който да я критикува, въпреки че облагите от това ще са повече от ясни точно в общество като нашето с огромен дефицит на доверие. И в духа на съдържателната критика, моля, обърнете си внимание на пунктуацията и по-точно на запетайките, че има просто няколко крещящи грешки, и не е само в този ви материал – все пак една добра медия, каквато предполагам претендирате, че сте, не би трябвало да има проблеми с книжовните норми на българския език. Надявам се да продължите с материалите си, засягащи добрата работа на българските медии и свободата на словото.

  2. Комитата says:

    Съжалявам, проблемът е с моя правопис. Ще се старая повече ;)

  3. Стоилов says:

    Да го кажем по-обикновено: подобна покана току тъй на случаен вестникар не се прави, ако не се очаква нещо в замяна, а какво е то се разбира от споделеното – директна пропаганда и пак пропаганда, а пропагандата е другото име на дума, която сами се сетете. Независимост на медиите в обществен строй, където “парата “такова” фукарата” е абсолютната глупост, на която вярват тези, които са описани от Еразъм в известната му книга преди много, много години! Заради такива похвати с непочтени “внушения”, П. Берон, в буквара си, е поучавал малките дечица: “”Птичето се познава по цвъртенето, а человек по хортуването!”, а народът ни използва поговорката: “интереса клати феса “.

  4. Комитата says:

    Господин Стоилов, какво щастие, че далеч не всички имат вашето мислене. Има какво да научим от тези хора.

  5. dsc says:

    За да функционират медиите по начина, описан в статията Ви, трябва да има свободен пазар и изградено гражданско общество. Така от една страна собствениците държат медиите с цел печалба- тоест- голям тираж, голяма гледаемост, а тиража/гледаемостта зависи от това дали го купуват/ гледат хората. Когато медиите се притежават с цел пропаганда и заблуда на населението докато собствениците им безчинстват и крадат, механизма за контрол не работи, защото те самите нямат интерес от такъв контрол. от друга страна, когато липсва свободен пазар, няма и средна класа от свободни професии, дребни предприемачи и специалисти. Оттам- липсва и гражданско общество и липсва безпристрастна критика към медиите. Така се завърта кръговрата на мракобесието и така е било от векове в обществата, които не се успели да изградят система на равен старт и конкуренция- свободния пазар. от този кръговрат единствен изход е революция. Надеждата, че можем да избегнем насилието и гражданската война е единствено в ЕС- тъй като ЕС е преди всичко свободен пазар.Ако полаганите големи усилия от страна на ЕС да ни интегрира в този пазар не успеят в близките три до пет години, мисля, че попадаме в неизбежната крива към насилие, безредици и безкрайно дълго възстановяване. Пример- Турция. Там има икономически бум, но липсва свободен пазар. Турция не успява да се включи и интегрира в ЕС. икономическото развитие там ще съкрати критичния срок за постигане на свободен пазар и граждански контрол, което увеличава риска от гражданска война. Така стана и в арабските страни- икономическо и технологично развитие, което изпреварва пазарното и гражданско развитие на страната. Настъпва дисбаланс между големите корпоративни интереси и обществените желания. Следва насилие. Всичко е икономика, религията е просто подробност от пейзажа. протестите у нас са израз на същия процес.

Leave A Comment "Кой критикува критикуващите?"